Животът по време на Златната треска в Калифорния беше изпълнен с трудности и лишения. Но сред всичко това, един от малките радости беше наличието на екзотични животни, които хората гледаха с любопитство или дори държаха като домашни любимци. Това разказва антропологът и археологът Цайлър Конрад в своята книга „Миньори и маймуни“ (от книгата „Истории от Златната треска“). Тази книга ни пренася във време, когато Сан Франциско бързо се превърна в глобален порт, привличайки хора и стоки от цял свят.

Първите кораби носеха не само миньорска храна, но и екзотични същества – папагали и маймуни. През 1850 г. кораб от Никарагуа донесе петдесет папагала и пет маймуни. За мнозина от новодошлите, тези животни бяха напълно непознати, тъй като мнозина идваха от източните щати, където подобни екзотики бяха рядкост. Някои маймуни бяха изложени на показ, а улични артисти ги обличаха в ярки дрехи, използвайки ги като атракции за миньорите.

В историята на златната треска има описания на сцени с маймуни, които се борят с хора или участват в улични представления. В една известна карикатура от 1856 г. се вижда пиянски бар в Сан Франциско, където хора и животни се смесват на една сцена. Вестници и реклами от онова време също споменават изчезнали маймуни и папагали, които са били ценени заради уменията им да се измъкват или да избягват.

Интересното е, че тези първи екзотични животни не са били предците на сегашните диви папагали в града. Те вероятно са дошли по-късно, като част от нови вълни на екзотични домашни любимци. Конрад отбелязва, че хората по време на златната треска често са търсели животните като заместител на изгубеното семейство или заради необходимостта от компания в трудните условия.

Обобщавайки, авторът подчертава, че животните са били важна част от социалната мрежа на миньорите. Те не само предоставяли утеха, но и символизирали желанието за екзотика и приключение в един свят, изпълнен с неизвестност. Това време е било изпълнено с контрасти — между труд и радост, между реалност и фантазия.